Възможности за туризъм в Котел
Археологическите разкопки доказват че тук са живели хора още от бронзова и ранно-желязна епоха. В по близки времена района е населен от Траките. В местностите Чобрата и Талим таш са намерени останки от тракийски култови комплекси и скални гробници от първото хилядолетие преди Христа. Те издигат множество крепостни укрепления, който в по късен етап се доразвиват от Българските царе за отбрана срещу Византия. В прохода Димир капия под крепостта Баба Вида хан Крум разбива византийската армия през 811 г. а през 1279 г. Ивайло разгромява войските на Византийския пълководец Мурин. В днешни дни на мястото се издига монумент на трима войни от войската на Ивайло който стоят на стажа и защитават подхода към Котел както в отминалите дни.
Първите писмени доказателства за съществуването на Котел са от 1486 г. заселен от българи търсещи убежище от турските нашественици. Срещу задължението за опазване на проход котленци получават известни облаги от турската власт – общинско самоуправление, самостоятелен избор на местен управител, освобождаване от някои данъци, забрана за заселване на турци в него. Постепенно селището се разраства и през XVII век то наброява 545 домакинства. Иван Богоров през 1846 г. съобщава че селото има 1120 къщи, една църква, 15 хана и два метоха и население от около 6000 души. През 1868 г. Котел е обявен за град. Архивите показват че от 1806 г, града има водоснабдяване, канализация и калдаръмени улици. Това е възможно защото тук живеят много заможни търговци, занаятчии и овчари отглеждащи хиляди глави добитък в Добруджа. Къщите са на два ката чудесно обзаведени и богато украсени с дърворезба. Всичко това води до кърджалийските набези на Индже и Кара Феиз. За да се защитят града е ограден с триметрова стена. От това време е и песента: „Котел го огън не гори, Котел го сабя не сече, в Котел се лесно не влазя“ .
Котленци са ревностни пазители на православната вяра. Много от тях посещават Божи гроб и Света гора. Изолирани до известна степен от Османската Империята заради дългогодишните договори за доставка на платове града се превръща в активно средище на българската култура и просвета, на борбите за църковна самостоятелност и национална свобода. През 1812 г. тук е открито първото в нашите земи светско елино-българско училище. Тук са родени капитан Георги Мамарчев (офицер в руската армия), Георги Стойков Раковски (един от главните идеолози на националноосвободителното ни движение), възрожденците Неофит Бозвели, д-р Петър Берон (съставителят на прочутия “Рибен буквар”), Софроний Врачански (най-яркият представител на Котленската книжовна школа, преписал “История славянобългарска”, донесена лично от Паисий Хилендарски през 1764 г.), Стефан Изворски, Иван Кишелски, Васил Берон, обществениците Гаврил Кръстевич, Алеко и Стефан Богориди и др.
С всичко това може подробно да се запознаете като посетите:
МУЗЕЯТ „Котленски възрожденци” и Пантеон на Георги Стойков Раковски.
В тематични зали експозицията отразява историята на Котел през Възраждането и живота и дейността на известни възрожденски личности.
Чрез възстановка на взаимно училище /катедра със затвор за наказания, пясъчни чинове, дивити и панакиди, наградни и наказателни кавалерии/,е пресъздадена атмосферата на учебния процес от първата половина на ХІХ век. В мемориалната пантеонна част са положени костните останки на Георги Раковски.
Избрано от колекцията: лични вещи и книги на Софроний Врачански / оригинални и копия / – първия препис на Паисиевата „История Славяноболгарская” от поп Стойко – Софроний Врачански /1765 г./, първата печатна книга в новобългарската литература „Неделник”/1806 г./, първите издания на „Рибния буквар” /1824, 1847, 1850 г./ на д-р П. Берон, балсамираното сърце на доктор Петър Берон, първото българско списание „Любословие”, колекция от хайдушко оръжие и оръжие от Освободителната война, икони от ХІХ век и икона на „Св. Софроний Врачански”, поемата „Горски пътник”, вестник „Дунавски лебед”, списание „Българска старина” и други първи издания на Георги Раковски.
За жалост Величието на самобитната Възрожденска архитектура на града е почти напълно унищожена от последния пожар през 1894 г. В оцелялата част от града се намира МУЗЕЯТ „Котленски възрожденски бит”.
Помещава се в квартал „Галата” – в Кьорпеевата къща – впечатляващ с вътрешната си подредба възрожденски архитектурен образец от 1872 г. В автентична среда е пресъздадена атмосферата, в която живее котленското семейство през ХІХ век.
Избрано от колекциите: ръчно тъкани килими от ХІХ век, занаятчийски инструменти, котленски носии, хоризонтален тъкачен стан, кухненско обзавеждане, уникална ръчна домашна мелница, домашен кладенец, английски порцеланови съдове от ХІХ век, австрийски печки, иконостаси, църковна утвар от Йерусалим, икони.
МУЗЕЯТ „Старокотленски килими и тъкани”
Експонирана е в Галатанското училище, строено през 1869 г., като проследява цялостното развитие на тъкането на прочутите котленски килими – от килимената черга през класическия котленски килим до съвременните образци на тъкани гоблени.
Избрано от колекциите: оригинални котленски килими от ХVІІ – ХІХ век, тъкани гоблени на библейска и историческа тематика на майсторките Стоянка Милева и Петранка Чехларова.
Уморихте ли се вече? Да!!! Котел не е място което можете да видите за един ден. Има едно райско място в планината само на 400 м. от града, което предлага чудесни самостоятелни вили за семейна почивка – вилно селище Мираж.
И като заговорихме за планината знаете ли колко красива е тя тук ?
През своята почивка в Котел Вие може да се насладите на многообразният ландшафт и здравословен климат на забележителните геоложки особености и на богатата флора и фауна. Чистотата на околната среда са основа за развитие на различни видове туризъм: пещерен, ловен, речен и др. Първата защитена територия е обявена през 1951г. в района е резервата Карселинка – находище на бяла ела на възраст 110г. Резервата „Орлица” включва скалите „Орлица” обиталище на скални орли.Най-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии.
Намира се в землището на гр. Котел, обхващащ районите на с.Ябланово и обхваща площ от 343.7 хектара. Природо-обособен с цел запазване на характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образувания. Населен е с вековни букови гори и пътеки местности с историческо значение. Друга подобна местност е „ Римското Кале “ с подобно в историко-географско отношение значение.От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника” с дължина 103 м., „Субаттъ” с дължина 58м., където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъглявата пещера”, чийто вход е постоянно обвит в мъгла.
Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Г.Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В землището на гр. Котел се намират скалните образувания – красив скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици – „Урушките скали” с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел.Теренът е многообразен с плътни горски масиви, скални и пропастни образования, ливадни пространства. По време на почивката си на планина може да посетите и други интересни историко – археологически обекти като скалните светилища „Чобра таш“ и „Талим таш“ представляващи скали от пясъчник, в които са издълбани жертвеници с различна дълбочина.
Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади, а за природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на Медвенската река. За любителите на туристически маршрути по време на почивката си в Котел могат да стигнат до „Синия вир“ по маршрут почващ източно от гр. Котел, който Ви отвежда до местността след 3.5 часа път пеша.
Няма как да не посетите и Природонаучния музей. Музейната експозиция разполага с над 30 000 вида, които показват природното разнообразие в региона. Експозицията е организирана на екологични принципи и заема площ от 1000 кв. м., което нарежда Природонаучния музей на второ място по големина след този в Букурещ. Показани са начина на живот и местообитанията на отделни животински видове – в среда, пресъздаваща естествената им природа. Изложени са редки видове застрашени от изчезване като: дропла, черен лешояд, черен щъркел, скален орел, видра, кафява мечка.
